Съкровището 4

...

- Тръгваш на мига и се постарай да изглеждаш колкото се може по-добре, за да те хареса Абулкасем.

 Абулкасем остана много изненадан от това късно посещение. Плахото държание на жената го озадачи, но и по своему очарова. Като помогна на Балкис да свали воала си и видя лицето ѝ, той тъжно въздъхна, защото бледото лице на Балкис беше чудно красиво и предизвика у него спомен за Дардане, на която оставаше предан с цялото си сърце.
- Защо трепериш, хубава девойко? - попита Абулкасем, като побърза да предложи на младото момиче стол. - Не знам какви са причините за твоето посещение, но от младостта ти и държанието ти разбирам, че нямаш навик да бъдеш вън от дома си в такъв късен час. Уверявам те, нямаш причина да се страхуваш от мен. Отпусни се!

- Благодаря ти, - каза тя, - явно умееш да преценяваш хората и си прав, че никога не съм напускала бащиния си дом в такъв късен час, с такава  задача. Нямаше да бъда тук сега, ако животът ми не беше застрашен.
- Но кой би се осмелил да заплашва такова мило създание като теб? - учуди се Абулкасем. - Успокой се и ми кажи какво става. Мога да ти бъда приятел, кажи кой те заплашва?
- Не мисля, че е по силите ти да направиш каквото и да били против този, за когото говоря. Той има пълна власт над мен. Това е моят баща. Той ще ме убие, ако не успея да видя твоето съкровище. Ако можеш, прости ми, че се съгласих да го направя. Чувствам се ужасно , но нещо ми подсказва, че бих могла да ти се доверя. Милият ми Авмир! - продължи младото момиче със сълзи на очи. - Колко ще бъде наранен ако ме види така заставена да...
- Кой е пък сега този Авмир?! - попита объркан и с усмивка Абулкасем.
- Годеникът ми, - уточни Балкис.
- Щастливец! - каза младия човек. - Просто му предай, че дори не бих се опитал да залича името му от сърцето ти. Добре, ела, ще ти покажа съкровището си, за да не те измъчва баща ти с подобни заплахи. Не се страхувай! Подай ми ръката си и ме следвай!
Балкис не вярваше на ушите си, а на лицето ѝ се смесваха усмивка и тъга. Тръгна доверчиво със завързани очи след внимателния домакин.

При вида на блестящото подземие, тя извика от удивление.  На излизане Абулкасем ѝ подари една великолепна огърлица от смарагди, каквито само цариците носеха.

Когато Балкис разказа на баща си какво е видяла, той скръцна със зъби от злоба.
- Ти си голяма глупачка! - извика той грубо. - Нали ти заповядах да откриеш мястото, където той крие съкровището си. Въобще не ме интересува вниманието, с което те е посрещнал. Не си изпълнила заповедта ми! Молѝ се да не усетиш цялата сила на моя гняв!

На следващият ден везирът отиде у Абулкасем, като се постара да придаде на лицето си израз на най-сърдечно приятелство. Младият човек го  посрещна с привичната си любезност. Разговаряха дълго в дух на разбирателство за най-ралични неща.  Най-накрая Абалфата го покани на вечеря в неговия дом. Той възнамеряваше да упои Абулкасем, за да изтръгне от него тайната на местонахождението на съкровището.

Абулаксем прие поканата малко неохотно. Ясно му беше, че засвидетелстваното приятелско отношение на везира е повече от лицемерно. Но от учтивост, а и за да не прояви съвсем открито недоверието си, обеща на Абалфата да бъде точен.

Същия ден везирът посети царя, за да му поднесе обичайните си почитания, но го завари да кипи от гняв.
- Ние сме загубени! - му каза царят. - Току-що получих от Харун Ал Рашид заповед да предам цялата власт на Абулкасем, а мен изпраща в заточение.
- Този прахосник, за който си мислехме, че живее безгрижно, явно добре е планирал стъпките си! - отговори Абалфата. - Да си отмъстим! Тоест, исках да кажа, Вие, господарю.
- Абалфата, знаеш ли какво, прав си. Ние трябва да си отмъстим. Мен изпраща в заточение, а теб - в затвор.
- Така значи, - рече везирът пребледнял от гняв. - Ето това сега осъди на смърт Абулкасем. Но преди това, той ще трябва  да разкрие тайната си. Съгласен ли си, господарю?
- Да. Заеми се незабавно с този негодник. Искам новината за смъртта му да обходи Бафра още преди залез слънце!
- Дай ми време до утре! - възрази Абалфата. До утре вечер и двамата няма да има от какво да се страхуваме повече.

Същата вече везирът устрои бляскаво посрещане на Абулкасем. Царят беше изпратил в негова чест своите музиканти и танцьорки. Вечерята беше пищна и весела и младият човек почти се беше разкаял за първоначалното си недоверие.

 Вървеше бавно по пътя обратно към дома си, небето бе обсипано със звезди. Абулкасем започна да позабравя за прекрасната вечеря и потъна в скъпия и печален спомен за Дардане. Изведнъж погледът му се замъгли, краката му отказаха да му се подчиняват, той не можа да се задържи прав и рухна на земята. Някакъв странен и тежък оловен сън го  налегна и затвори против волята клепачите му.

"Какво става с мен?!" - помисли си той обезпокоен.
Не след дълго вече не можеше и да си отговори. Лежеше насред пътя блед и неподвижен...

следва продължение