Съкровището 2

...
- Добре, така да бъде. - каза Абулкасем и започна разказа си:
- Аз съм син на кайрски златар на име Абдем. Майка ми беше единствена дъщеря на  изключително богат търговец от Бафра. Но още съвсем малък останах сирак и неусетно пропилях цялото си наследство. Когато бях вече на прага на разорението, реших да променя живота си и да стана търговец. Присъединих се към един керван и стигнах до Дамаск, където исках да отовря магазин. Докато скитах насам-натам  за да избера подходяща сграда, един ден се озовах пред царския дворец.

Спрях, за да се полюбувам на красивата му архитектура и на белите тераси, които се отразяваха в зелените води на Нил. Изведнъж на една от тези тераси съзрях красива жена. Сърцето ми заби лудо в гърдите ми, гледах я занемял и стоях като вкаменен. Тя, разбира се, ме забеляза, намръщи вежди и изчезна в къщата, като бързо затвори прозорците. Дни наред след това се връщах на същото място с желанието да я видя поне още веднъж. Бях си обещал да бъда по-смел и да ѝ покажа чувствата си. Най-накрая постоянството ми беше възнаградено. Тя отново се появи на оня прозорец. Първите ми поздрави с ръка я ядосаха, но след това започна да ми отговаря. Най-после успях да я склоня да разговаряме, а скоро след това една вечер тя ми определи среща в нейната стая.

Отидох на срещата много рано. Мислех само за нежните ѝ очи. Вече тръпнех в очакване, когато се отвори една вратичка откъм терасата. Предположих, че тази врата е за слугите на Дардане (така се казваше тя). И наистина в полуотворената врата се показа един слуга, който ми направи знак и аз тръгнах след него по един дълъг коридор, а после се заизкачвахме по някаква по-тъмна стълба. След малко стигнахме до врата.

Тя се отвори и в лицето ме удари поток от светлина и благоухание. Хубавата Дардане ме чакаше с усмивка.
- Bлез, - каза тя. - Знам, че това, което правим е много рисковано. Египетският цар , чиято робиня съм аз, ще ме накаже със смърт, ако знае, че съм се срещала с непознат млад мъж, но...Ти ми харесваш и ...  Животът ми е безкрайно самотен, слугите ми непрекъснато ме следят, длъжна съм да изпълнявам капризите на един още по-капризен господар, а тихите разговори с теб така ме стоплиха, че се реших да се срещнем и да поговорим по-отблизо. От терасата е неудобно да се говори. Ако те тревожи смъртната опасност, която ти носи моето приятелство, бягай оттук още сега!

Разбира се, думите ѝ не ме смутиха ни най-малко. Обясних на Дардане кой съм, а тя ми каза, че е дъщеря на един от везирите на царя на Дамаск и че също от ранно детство е останала сираче. Нейният алчен чичо я продал на един търговец на роби, от когото я купил египетският цар.

Дардане тъкмо привършваше разказа си, когато внезапно чухме  шум от стъпки. Скочихме изплашени  и объркани.
- Бягай! - извика Дардане. - Това е царят. Робите са ни предали. Той ще ни убие.
Нямах време дори и да помисля за бягство. Над главите ни вече висяха саби. Дардане ми отправи прощален поглед, когато слугата, който ме въведе при госодарката си, се хвърли по очи пред царя и извика:
- О, достойни сине на Ра, по-добре не цапай двореца си с кръвта на тези престъпници. Хвърли ги в Нил, там им е мястото. Това ще бъде доказателство за твоята справедливост.
- Правилно! - извика разяреният цар. - В Нил! В Нил!

Вързаха ни ръцете и от високата тераса ни хвърлиха в бързите води на реката. Студената вода ми помогна да дойда на себе си. Аз бях силен, освободих се от въжето и успях да се добера до брега. Тъмнината ме скриваше от очите на царя и неговите хора. Бях спасен, но  не спирах да мисля за Дардане. Отново се хвърлих в реката, плувах, виках и я търсих в мрака. Уви...напразно...

Уморен и отчаян от упоритото търсене, не ми оставаше нищо друго, освен да приема, че Дардане е заплатила с живота си за кратките минути, които прекарахме заедно.  Сломен, тръгнах към Багдад. От цялото ми предишно богатство бе останал само един златен цехин**. Купих,  една малка кошничка с бадеми, ябълки, сухари и сладкиши и тръгнах със стоката си по местата, посещавани от доброто общество. Там имах късмет да се запозная с един старец, който се оказа стар приятел на баща ми. Той се заинтересува от мен, а по-късно реши да ме осинови.

Три години живях спокойно при него. И ако не мислех постоянно за моята любима Дардане, можех да кажа, че живеех що годе добре. Споменът за нея обаче ме караше да отбягвам обичайният за младите  хора начин на живот. Цялото си време прекарвах при втория си баща, като се стараех да разнообразявам дните му. Той го заслужаваше.

Но и този мой приятел не живя дълго. Преди да се спомине, той поиска да говори с мен насаме.
- Ще ти разкрия една тайна, дете мое, - ми каза той. - Със своята преданост към мен ти заслужи това. В тази къща аз пазя едно съкровище, което в нашият род се предава от баща на син.

За да не привличаме вниманието на висшестоящите и да не предизвикваме алчността на силните, ние - прадедите ми и аз включително, живеем като търговци и златари. И ти сам виждаш, че аз никога не съм се хвалил с него. Ако и ти правиш същото, ще живееш спокойно.

Обещах да следвам съветите му. След смъртта му продължих да живея скромно. След време обаче позабравих обещнието си. Срамувах се да притежавам сам такова богатство, когато има толкова много нещастни хора. Започнах да приемам гости и чужденци, да подпомагам по малко бедните. Исках колкото се може повече хора да ползват натрупаното съкровище. Моето разточителство, разбира се, привлече вниманието на полицейския началник. Той дойде при мен един ден и ме заплаши със съд. Аз протестирах, но той беше непреклонен, затова предложих да му давам по десет златни цехина всеки ден, за да мълчи. Предложенито да продаде съвестта си никак не го смути и той с радост прие.

Но проблемите ми  не свършиха дотук...
___________________________________
 * кайрски - от държавата Кайро
 ** цехин - стара златна венецианска монета

следва продължение