Съкровището 3

... Но проблемите ми  не свършиха дотук.
След полицейския началник, при мен дойде великият везир Абалфата. Той е ненаситен човек и беше съблазнен от мисълта, че би могъл да присвои част моето съкровище.
- Давай ми по сто златни цехина на ден, - каза той, - и аз ще запазя живота и богатството ти от царя, нашия общ господар. Знаеш, че всяко богатство с неясен произход му пренадлежи. Плащай ми този  данък и ще живееш преспокойно.

Дадох на везира сто цехина, обещах да му изплащам ежедневно същата сума и той си отиде доволен. Но понеже се страхуваше, че някой друг преди него може да разкаже на царя за слуховете, които се носят из Бафра, той побърза сам да го уведоми за моето богатство. И така, един ден бях повикан в двореца.
- Абулкасем, - обърна се към мен царя любезно, но в гласът му нямаше нищо успокояващо. - Научих, че твоето богатство има съмнителен произход и според закона, аз имам право да ти го отнема. Нима не знаеш, че укриване на подобно съкровище е престъпление спрямо мен?

Примерът с полицейския началник и великия везир ми сочеха пътя, към който да се придържам.
- Да, господарю, - отговорих аз. - Зная много добре, че трябва всеки ден да внасям в твоята хазна по хиляда златни цехина, при условие, че ти ще ме закриляш.
- При условие?! - сбърчи царят вежди,- А известно ли ти е, че мога да те подложа на мъчение и да те принудя да ми предадеш всичко, което притежаваш?
- Никакви мъчения не са в състояние да ме накарат да издам тайната си, - отговорих аз толкова спокойно и твърдо, че царят се увери, че със сила нищо не може да изкопчи от мен. - Давам хиляда цехина на ден и нищо повече.

Негово Величество се замисли за миг, след което прие. Оттогава, драги ми гостенино, всяка година аз изплащам над един милион и шейсет хиляди златни цехина, за да живея спокойно и да изразходвам богатството си както намеря за добре.

Халифът остана силно развълнуван от разказа на своя нов приятел и го попита:
- А не се ли страхуваш, че то скоро ще свърши при това разточителство?
- Не!- с усмивка отговори Абулкасем.
- Хм, интересно! Де да можех да зърна това съкровище,- каза халифът, - сигурно е някакво чудо!
- Знаеш ли, никога и на никого не съм го показвал. Но да си призная, по някаква причина ти имам доверие и ти ми стана изключително симпатичен. Нямам много близки приятели, а и за всичко си има първи път. Ето какво, ела довечера и след като взема някои предпазни мерки, че видиш повече сам с очите си.

Халифът от своя страна обеща на Абулкасем, че ще запази тайната му и че ще приеме всички негови условия. След това нетърпеливо зачака настъпването на нощта.
Абулкасем беше освободил слугите си и лично го очакваше до вратат на двореца си. В ръката си държеше превръзка, с която завърза очите на халифа, хвана го за ръка, преведе го през много зали и коридори, а после по алеите на някаква градина. Най-после свали превръзката от очите му.

Харун извика от удивление. Намираше се в подземие, осветено от блясъка на статуи, целите изработени от скъпоценни камъни, които се крепяха на златни колони. В средата на залата имаше два басейна по петдесет стъпки широки и тридесет стъпки дълбоки. Единият басейн беше пълен с големи златни монети, а другият - с бисери, диаманти, рубини, изумруди и други скъпоценни камъни. Освен това, цялата зала беше изпълнена с украшения, килими, сребърни дървета със златни пауни, подобно на онова, което Абулкасем беше подарил на халифа. Харун никога не си беше представял, че е възможно такова изобилие от богатство.

След дълги увещания, Абулкасем успя да убеди халифа да приеме като подарък няколко от най-красивите скъпоценни камъни от мраморния басейн. След това отново му върза очите и го изведе от двореца.

- Абулкасем, слабо е да кажа, че съм смаян от това, което видях при теб. Но още повече ме учудва твоето благородство и твоето безкрайно великодушие. Радвам се, че се сприятелихме и ще те очаквам да ме посетиш в Багдад. Имам доста красиви робини. Твоя ще бъде която си избереш. Желая ти цялото щастие, което заслужаваш!
- Една робиня не може да ме ощастливи, скъпи приятелю! - отговори Абулкасем с тъжна усмивка. - Никога не бих могъл да забравя Дардане. Заедно с нея, във водите на Нил аз загубих и способността си да обикна друга жена.

Сбогуваха се, халифът се качи на коня си и пое обратно към Багдад.

Като стигна там, той пофвали Джиафар за неговата доблест, обсипа го с ценни подаръци и каза:
- Заповядвам ти да изпратиш куриер при царп на Бафра. Него и везирът му уволнявам и осъждам на затвор. Разбрах, че черпят приходите си от съкровищата на Абулкасем. Такава алчност трябва да бъде сурово наказана!
- Но кого ще поставите на мястото на сегашния цар на Бафра, господарю? - попита Джиафар.
- Кого ли? Абулкасем! Ще възнаградя неговата честност и благородство и ще накажа лицемерите. Изпратѝ куриерът още утре!

Джиафар изпълни заповедта и на следващия ден куриерът вече пътуваше.
Но същата вечер, когато халифът се завърна в Багдад, Абалфата, алчния везир на Бафра приведе в изпълнение своя отдавна замислен план против Абулкасем. Подлият скъперник имаше добра и красива дъщеря на име Балкис. Тя беше сгодена за внука на царя - Авмир. Бяха съвършена двойка и со допадаха взаимно. Когато се явяваха на дворцовите тържества, след тях дълго се чуваше шепот на симпатия и възхищение.

Абалфата повика при себе си Балкис и и каза:
- Дъще, аз съм ти баща и имам власт над живота ти, знаеш това. Досега ти беше годеница на Авмир, но аз вече имам други планове. Заповядвам ти да отидеш в дома на Абулкасем! Ти си умна и красива. Искам да го накараш да се влюби в теб и да ти покаже мястото, където пази съкровището си.

Очите на Балкис се напълниха със сълзи. Тя беше онемяла от ужас и накрая се хвърли в краката на баща си.
- Татко, моля те, не ме принуждавай да правя това, - каза тя. Как ще го преживее годеникът ми? Да търпя погледите, а може би и ласките на друг мъж?! Заклевам те, не ме карай да му причинявам подобна болка!

- Още ли не си тръгнала? - изрева гневно везирът и се спусна към смазаната от мъка жена. - Как се осмеляваш да ми възразяваш? Мога на мунутата да те предам на палача. Това ли предпочиташ? Никакви възражения повече! Тръгваш на мига и се постарай да изглеждаш колкото се може по-добре, за да те хареса Абулкасем...

следва продължение...