Началото

 
 Преди много години в дома на баща ми по неведоми пътища пристигнала една книжка, която му станала любима, когато бил дете. И аз като дете също я четях, макар да се потих много поради там едни много странни за мен букви от тогавашната азбука.


Но пък си беше предизвикателство. После стана книжката с едни от любимите приказки и на моите деца. Толкова е стара, че наистина нямам идея кога се е появила. Така и никога не я видях с по-съвремнно издание. Може и да съм пропуснала, не знам... Но си мислех скоро, че  може пък приказките да се харесат и на някои от днешните деца:)
Затова...ето ги, с моя малка намеса, почти като един редактор:)




Приказки от 1001 ден 
( лична редакция и преразказ )

Торгул бей и Фарукназ


В царството Кашмир царуваше някога владетелят Торгул бей, който имаше невероятно красива дъщеря. Всеки, който видеше княгинята Фарукназ, изпадаше в ням захлас. Тя подлуди толкова много хора, че царят, нейния баща, ѝ забрани да излиза от двореца. Но славата за нейната красота се носеше вече по целия Изток. При царят на Кашмир започнаха да идват много пратеници и всеки настоятелно го молеше да даде дъщеря си за съпруга на неговия господар.

 Това го замисли и той реши, че е време да насрочи ден, в който един от кандидатите да бъде одобрен. Повика дъщеря си и нежно ѝ каза:

- Дете мило, стар съм вече. Преди да се преселя при моите деди, искам да видя до теб най-достойният мъж, който да може едновременно да те направи щастлива и  мъдро да управлява народа ни.
Княгинята наведе глава и премълча. Тогава баща ѝ продължи:
- Решил съм да те омъжа за царя на Тибет. Прекрасен човек е и смятам, че превъзхожда всичките си съперници. Разбира се, нямам намерение да те омъжа против волята ти, затова, ако одобряваш, можем да вдигнем сватбата още след три дни.
Тогава Фарукназ падна на колене пред баща си и заплака:
- Татко, умолявам те, не прави това...бракът ме ужасява. Всички мъже се отплащат на женската нежност с неблагодарност. Не искам да се омъжвам!
- Какво искаш да кажеш, дете? - удивено я попита царя. - Откъде ти дойде наум всичко това? Успокой се, както вече казах, аз няма да те омъжа против волята ти.  Засега ще върна всички пратеници,  нека се успокоиш и пак ще поговорим.

Разбира се, всички останаха разочаровани от последвалото съобщение. Някои от тях при сбогуването си използваха доста остри думи, които обезпокоиха царя на Кашмир. Можеше да се стигне даже до война, и всичко това, заради капризите на едно момиче. Кой ли би могъл да ѝ втълпи подобни мисли за мъжете?! Та това беше повече от абсурдно! Реши да поговори с бавачката ѝ. Знаеше, че дъщеря му споделя всичко с нея. Трябваше да има някакво обяснение.
Бавачката също беше обезпокоена от намръщения вид на господаря си, падна на колене пред него и каза:

- Не се сърдете на мен, господарю мой, аз нямам никаква вина за това. Знам само, че  Фарукназ започна да се отвращава от мъжете след един сън, който порази въобръжението ѝ. Тя не може и не иска да проумее, че това са само фантазии, че е само сън, а го приема като предзнаменование за нейната лична съдба. В съня си тя видяла как един елен е попаднал в ловджийски капан и че една сърна го освободила. След няколко дни същата тази сърна на свой ред попаднала в капан. Еленът, вместо да я освободи, я отминал и изоставил. Дъщеря Ви тълкува този сън като картина на отношението на мъжете към жените.

- Такава значи била работата, - каза царят на Кашмир. - Но трябва да има начин, с който да я убедим в обратното, нали...Ти сещаш ли се за нещо, което би ѝ помогнало да забрави този неприятен сън?
- Поне бих могла да опитам, - каза бавачката. - Знам много приказки, Ваше Величество. Мога да започна още утре.

Идеята беше одобрена и на другия ден, когато Фарукназ беше  във ваната, бавачката ѝ се обърна към нея:
- Дете мило, наскоро чух една много инстесна приказка, искаш ли да ти я разкажа?
Момичетата от свитата се зарадваха и завикаха:
- Ооо, приказкааа! Разкажи ни я, разкажи ни я...
Фарукназ едва повдигна тъжните си влажни очи и каза:
- Не съм дете вече, но добре, разкажи я за развлечение на тези палавници около мен. Дълга ли е приказката?
- Да, княгиньо. Но ако позволите, мога да разказвам всеки ден по малко.
И бавачката започна:

следва продължение