събота, 16 юли 2011 г.

Гатанките на принцеса Турандот 3


...Тогава ханът се обърна към дъщеря си:
- В такъв случай да започваме с гатанките! Стотици пъти съм се разкайвал за своята необмислена клетва. Сега само се моля на боговете , дано младият принц те победи!
- Мили татко, - живо отговори дъщеря му, - аз също съжалявам за смъртта на толкова принцове, но не разбирам защо те така упорито желаят да се оженят за мен. Ти сам ще бъдеш виновен за смъртта си, принце! - каза тя, обръщайки се към Калаф.
- Знам това,- отговори тихо той. - Но мисля, че е крайно време да преминем към въпросите ти.

Прекрасното лице и достойното държание на Калаф за миг разколебаха девойката. За пръв път тя сякаш осъзна колко жестоки са условията, които сама беше поставила. Но връщане назад нямаше, тя бързо се овладя и попита:
- Кое е това същество, което е навсякъде, приятел е на всички и никому не причинява страдания?

Калаф се замисли за момент и каза:
- Слънцето.
Чу се одобрителен шепот.
Турандот не очакваше такъв светкавичен отговор, посмути се, но зададе и втория си въпрос:
- Коя е тази майка, която ражда децата си и след като те поотраснат, ги изяжда?
- Морето, - отговори принца спокойно. - Реките, които вземат водите си от него, после пак се вливат в него.

За втори път по лицата на присъстващите се виждаха усмивки. Някои от по-старите учители потвърдиха:
- Да, разбира се, така е! Това са слънцето и морето.
Идрис хан следеше развитието на двубоя със затаен дъх. Принцесата прехапа устни, сякаш предусещаше поражението си. Стисна пръсти в юмрук и с блеснали от гняв очи  зададе последната си гатанка:
- Кажи ми, кое е това дърво, на което всички листа от едната страна са бели, а от другата - черни?

След като каза това, тя бавно свали от лицето си копринения воал, като добре съзнаваше силата на красотата си. Искаше да смае Калаф и сякаш да му докаже, че оня незнаен художник никак не е преувеличил портрета ѝ. Жестът ѝ успя да постигне желания ефект.


Близо цели три минути отминаха в пълно мълчание, докато ногайският принц се опомни. Хората искрено се уплашиха за него. Той се обърна за миг към професорите и каза:
- Простете мълчанието ми, учители, - овладя се той навреме и отново се обърна към Турандот. - Но то не се дължи на незнание, а на смущение, в което изпаднах от обаянието ти, принцесо. Ти ме попита кое е това дърво, което има и черни, и бели листа. А това е годината, съставена от нощи и дни.

Залата избухна в аплодисменти. Идрис хан не се стърпя и се изправи цял сияещ от радост.
- Това е дъще! Ти си победена, - извика той. - Длъжна си да спазиш обещанието си и да се омъжиш за победителя!
Принцесата яростно се обърна към баща си:
- Не, все още не се признавам за победена. Утре ще задам нови гатанки  на чужденеца.
- Това може да стане още сега, няма нужда да отлагаме до утре. - каза Калаф.
- Не съм ги подготвила сега. - троснато му отговори девойката.
- Но това не е справедливо! - извика царят ядосан. - По този начин ти противоречиш на закона, който сама създаде. Сега, след като принцът отговори на трите ти гатанки, аз се смятам за освободен от клетвата, която ти дадох. Мандарините са на същото мнение и ти трябва да се омъжиш за победителя си.
- Да, да, точно така! - извикаха в подкрепа стотици гласове.

Принцесата се сконфузи, скри лице в ръцете си и горчиво зарида.  При тази гледка Калаф падна на колене пред царя:
- Ваше Величество, моля, чуйте и мен! Скръбта на принцесата ме натъжава. Отказвам се от правата, които ми дава победата. Ако ми позволите, сега  аз също искам да поставя едно условие!

Очите на Идрис хан издаваха крайно удивление и очакване.  Даже Турандот беше престанала да плаче и също гледаше принца с премрежен поглед. Калаф събра смелост и продължи:
- Виждам, че принцесата не е очарована от създалото се положение и искам да ѝ дам една възможност за реванш. Ако отговориш на въпроса, който ще ти задам,  ще се отрека от правото си да се оженя за теб! - обърна се той към нея. - Ако не отговориш, аз печеля!
- Съгласна съм! - побърза да отговори разтреперeната Турандот.
- Кажи ми, как се казва този принц, който, след като е преминал през десетки страдания и е стигнал до просешка тояга, за да се прехранва, сега е на върха на славата и щастието си?

Принцеста мълчеше. Лицето ѝ ту прибледняваше, ту пламваше.
- Сега не мога да отговоря. Ще ти кажа утре. - прошепна тя.
- Не, не може така! - извика хана. Трябва да отговориш веднага. Ако не можеш, ти си двойно победена и сватбата ще стане още утре!
- Аз приемам срока, който принцесата постави. - каза Калаф.
- Това е крайно несправедливо, - заяви с висок глас Идрис хан, - но ще уважа желанието ти. Утре, обаче, принцеста или ще даде отговор на въпроса ти, или ще се омъжи за теб. Няма да приемам никакви възражения. Засега закривам заседанието. А ти, приятелю, ти заслужи отдиха си и ще се радвам, ако ме придружиш на лов.



Двамата се отправиха към изхода на залата, а сановниците ги последваха. Подкрепяна от най-близките си робини, Турандот  също си тръгна, но накърнена от болезнената мисъл за загубата в словесната битка. Вървеше бързо и едва сдържаше сълзите си, чувстваше се безкрайно оскърбена и унизена, мислеше, че всички ѝ се присмиват.
- Може би все още не всичко е загубено! - опита се да ѝ вдъхне надежда най-близката ѝ робиня, която ѝ беше и приятелка. - Всъщност само трябва да намериш отговор на въпроса му. Дали той не говореше за самия себе си?! Не плачи, господарке, ще направя всичко, за да ти помогна. Ще се опитам да узная името му. Ти само се успокой!
- Ще направиш ли това за мен? Наистина ли?

Робинята се усмихна, кимна утвърдително с глава и се оттегли.
Когато лова приключи и Калаф се прибра в стаята си, с изненада установи, че там го чака млада, непозната, привлекателна жена.



- Принце, моля да ме изслушате! - каза жената с тайнствен глас и се приближи до него.  Знам, че може би тълкувате  погрешно присъствието ми тук  в този късен час. Но повярвайте, причината да го направя е достатъчно важна, за да ме оправдае.
- И каква е причината? - попита Клалаф и се поотдръпна лекичко.
Жената сниши още повече гласа си и му заобяснява:
- Името ми е Кануме. Баща ми беше васал на Идрис хан, но веднъж отказа да му плати дължимия данък и затова беше убит, а аз станах робиня на принцеса Турандот. Двете с нея сме много близки, затова трябва да повярваш това, което ще ти кажа. Ако тя разбере, че съм била при теб, животът ми ще бъде в опасност.

Калаф я гледаше объркан и търсеше смисъл в думите ѝ. А тя продължи:
- Принцесата е вбесена от твоята победа. Не може да понесе срама и е решила да си отмъсти. Заповядала е на двама слуги да те убият утре, когато влизаш в заседателната зала.
- Какво? Не мога да повярвам, че е чак толкова жестока!
Калаф стоеше с широко отворени очи и най-необмислено каза:
- О, богове! Нима аз, Калаф - син на Тимурташ, съм прокълнат навсякъде по земята.  Как е възможно такава прекрасна жена да крие в себе си  подобни помисли. А щом тя ме мрази, то е равносилно на смърт. Щом не мога да споделя чувствата си с нея, може би е по-добре да си ида от този свят.
- Не говори така, принце, - не се съгласи с него Кануме и го хвана за ръката. - Уредила съм всичко, можем да избягаме. На едно място в града точно в този момент ни чакат коне.
- "Ни" чакат? - проговори след кратко мълчание Калаф.
- Разбира се, теб и мен. Тръгвам с теб. В противен случай ще бъда разобличена и осъдена на смърт също. Ще идем при племето на Берласите. Принц Алингер е мой братовчед и ще ти бъде признателен, че си ме освободил от робство. А може би точно в неговия дворец ще намериш щастието си.
- Не мога! - въздъхна Калаф, -  Колкото и жестока да е китайската принцеса, аз просто не мога да се отделя от нея. Предпочитам да умра, отколкото да съм далеч от нея.
- Не бъди неблагоразумен! - почти извика Кануме и зарида. - Нима не разбираш, че те обичам и не мога да бъда безразлична, като те гледам как се самопогубваш. Може би Турандот е по-красива от мен, но моето сърце е отворено за теб. Тя те мрази, аз те обичам, не разбираш ли това?
- Моля те да ми простиш, - каза Калаф, смутен от това неочаквано признание, - давам си сметка колко странен изглежда изборът ми, но проста така стоят нещата. Моето сърце принадлежи на твоята господарка.
- Не мога да повярвам на ушите си! Добре, твое право е да постъпиш, както желаеш, но ще ти кажа нещо. Ако те сполети нещастие, спомнѝ си, че аз ти предложих свобода и живот, които ти сега с лека ръка отхвърляш.

След това робинята стана и си тръгна ядосана.
Тази нощ Калаф не можа да заспи. Беше подтиснат и много смутен. Очакваше последното утро в живота си. В крайна сметка остави съдбата да реши остатъка от живота му. Вече му беше безразлчино какво ще се случи с него. Едно беше ясно - Турандот го мразеше. А от това го заболя най-много.


На следващия ден дойдоха шестима мандарини и отново го поведоха към заседателната зала. През целия път беше съпроводен от бурни ръкопляскания от тълпата. Но само той знаеше страшната тайна и вървеше така, сякаш го очакваше палачът. Беше ужасно развълнуван, когато застана очи в очи с царя и неговата дъщеря. Опита се да се овладее и си придаде възможно най-спокоен вид.
- Вчера, - започна принцесата с леко разтреперан глас, - ти ми зададе въпрос, на който аз трябва да отговоря днес. И ако отговорът е верен, това ще ме освободи от задължението да сключа брак с теб, нали така? - каза тя и погледна Калаф в очите.
Ногайският принц само кимна в знак на потвърждение.
- Ти попита кой е този принц, който след като е преживял десетки страдания, сега се намира на върха на своята слава и радост. Аз казвам, че това е Калаф, синът на Тимурташ.
В този миг всички надежди за щастие се срутиха.


В залата настъпи гробна тишина. Дори Идрис хан не помръдваше. Калаф бавно започна да се свестява. От очите му се отрониха две издайнически сълзи.
- Отговорът ти има само една неточност. Калаф, синът на Тимурташ съвсем не е на върха на славата и щастието си. Аз съм най-нещастният човек на света.
- Недей да хитруваш, - каза принцесата с усмивка и доплъни: - С това аз не отричам твоята победа. Успокой се, татко, - обърна се тя към хана, - успокой се и ти, принце. Аз не отричам поражението си и ще удържа на думата си. Ще се омъжа за теб!

- Какво? - недоумяваше Калаф. - Искаш да кажеш, че ме приемаш за съпруг? Не ме ли мразеше, не желаеше ли моята смърт?
- Какви са тези думи? - сега учудената беше Турандот. - Вярно е, че вчера се почувствах унизена, но не съм мказвала, че те мразя. Да, възползвах се от услугите на моята доверена робиня, но не съм я разпитвала как е успяла да узнае името ти и нито веднъж не съм казала, че те мразя. Нима решението ми не доказва точно обратното?! Ти си достоен за уважение!

Докато изричаше тези думи, принцесата се огледа за робинята и след като не я намери, внезапно осъзна, че тя всъщност е била нейна съперница и тайно се е надявала да спечели принца за себе си. Сега сигурно бягаше надалеч. Турандот хвана Калаф за ръка и нежно го погледна.
- Господарю, - каза тя, - ще ми отговориш ли на един последн въпрос? Знаеш ли коя е най-щастливата китайска принцеса? - и се усмихна.

*****************

Като свърши разказа си, бавачката попита:
- Какво ще кажеш, княгиньо, за верността и любовта на Калаф? Нима той не е достоен за уважение?
Фарукназ леко сбърчи нос и каза:
- Мисля, че въпреки всичко, недостатъците на мъжете изпъкват. Калаф е верен, но суетен и безразсъден.
- А ще кажеш ли същото и за  Гохар? Чуй сега неговата история:

И бавачката отново започна:

ЩАСТИЕТО

следва продължение

Няма коментари:

Публикуване на коментар