Бедредин, царят на Дамаск, имаше един министър, който се казваше Амалтюк. Той беше умен, честен, добросъвестен, но винаги много сериозен, сякаш никога не се усмихваше. Строгият му вид въобще не отговаряше на възрастта му, беше само на тридесет години. Бедредин често се питаше, какви ли грижи или тревоги бяха издълбали бръчки по челото му. Веднъж реши да го попита:
- Везире, - започна той, - защо си винаги тъжен? Аз искам хората в моя дворец да се усмихват. Смята се, че човек с добро материално състояние, висок пост и уважаван от останалите, би трябвало да е щастлив. Та ти имаш всичко това.
- Дали има някой, който да има "всичко"? - отговори Амалтюк на въпроса с въпрос.
- А нима няма? Изключвам, разбира се, хората , които живеят в недоимък.
- Не че искам да Ви противореча, Ваше Величество, но мисля, че дори тези, които живеят под Вашия покрив и са материално обезпечени, даже сред тях едва ли се намери такъв, който би се определил като истински щастлив.
- Вероятно имаш причина да твърдиш подобно нещо. И ми се иска да знам тази причина!
Историята на печалния везир
Везирът въздъхна и започна:
следва продължение...
Радвам се, че се върна с приказките тук...
ОтговорИзтриванеПонеже не ги чета само аз и всички ги харесваме.. :)
Аааа, не знам кои сте 'всички', но ви благодаря от сърце! :)
ОтговорИзтриванепиша, пиша...